Grammatika za novobŭlgarskyi͡a ezykKnigoprodavnitsa Momchilova, 1873 - 148 pages |
Common terms and phrases
азъ акш безъ Бждуще буквы бѣ бѣхъ вамъ видъ вм вмѣсто врѣме гла глаголы глаголытѣ гласна глють двѣ двѣтѣ допълненіе древность-та другы думы думытѣ дѣйствіето дѣто Ед Единст Единственно число единъ едно езыка езыкъ жен Забѣл значеніе изрича изъ иматъ имать имена имъ каква когато което които който кореня която къ къмъ кын лице меко месаль мжж Минавало Минжло Мн множ Множест Множественно мой му мѣстоименія наклоненіе насъ неопрѣдѣлено непредѣлно нов новыя нѣкога нѣкои нѣколко означава окончаніето окончанія освень освѣнь отъ пад падежь періодъ повече подлежаще подлежащето показва предъ прилагателны примѣръ причастію пріема прѣдложеніе прѣдметъ прѣдъ Прѣминало първата рода родъ са само свой свръзка сега сж си сини СИНИ КНИГЫ сичкытѣ сказуемото склоненіе слѣдъ смы споредъ стои съгласны съсъ съществителны сьмь сѣко сѣкый Таквызи твой твърдо тогази този тритѣ трѣба туй Тукъ тъзи тъй ты тѣ тѣзи тѣхъ тя употрѣбеніе употрѣбява форма часть че человѣкъ членъ ще êrw
Popular passages
Page 29 - Творителньга-тъ и въ двй-гв склонетя въ древность-та окончава на меко мь и са-отличава съ него отъ дател. множ. пад., който са-окончава на твърдо мъ, а въ нояня пер!одъ и два-та ТЕЗИ падежи ех съ твърдо мъ.
Page 173 - А;, сей; б) въ пьрво-то юдинст. лице и въ третье-то множ. (въ 1-то спряж.) на настояще то, и въ 3-то множ. лице на продължавано - то време: ндк, ндхть, пик, пншть, иди.\\л>.
Page 108 - Относително местоимете кога са огнося на два или повечь предмети, употребени въ един. число, то са употребява въ множ. число: ВЪра, надЪжда и любовь, които ся ълавнъапЪ богословски добродЪтели, изискватъ са отъ сЪкмй Христгеминъ.
Page 13 - Туй става чрезъ изм^нуванье-то на тжпа гласна въ отворена, на кратка гласна въ дълга; или тъй да са-каже — гласна съ по-стиснжть гласъ изм^нува-са на най-пълногласна. Тъй тхии-т1! ъ и ь въ древн. усилватъ-са и са-повдигатъ въ отвореню-гв — о, ш, оу, н: звънътн, звонъ; ni.
Page 158 - ... (що ю сжщш-тъ членъ) въ множест. число — тЪ, тЪхъ, тЪмъ и за три-гЬ рода, а не — ти, тихъ, тимъ, нптп — ты, тыоя, тымъ: тЪ АО дохл, тЪмъ казахъ, за тЪхъ говорьктъ; 3.
Page 28 - А въ нов. пер1одъ, по вдшнш-то на руссивма, винит. на одушевени предмети редомъ ю равенъ съ родит. пад., а на неодушевени — съ именит: посл^дй Ж( поел д къ нйллъ. сьша скоего. Мат. XXI. 37. И вшоградт» предастт^ ннкГл\-к д-й\ат(леллъ; Цдрд чтйп; иртолши лдечк.
Page 16 - Кога вече гуй ю невъзможно, тогази са вм^Ьта д, ш: завит дамъ, отхождамъ, раждамъ; просвЪщавамъ, позлащавамъ (и позлатявамъ), гощавамъ, завЪщавамъ (завЪтъ), освенъ ищл, искамъ, плещл, плескамъ, дращл, драскамъ. Следователи» неправилно œ — д^то отъ Hamn-Ti учены пишатъ водл, ходл, видл,...
Page 86 - X01*18 творйти. 2. Глаголи простн или сложнн отъ несвьршенъ видъ съ многократно значение иматъ три времена: настояще, минжло продължавано и бжджще: длкати, даваю, -ллид.ш, -дава^ъ., начн
Page 169 - А или я, че да сапринуждавамы да са-руссимъ, за да и давамы ввукъ — и, наприм.: тр^ба да пишемъ име, сдме, месо, проклетъ, петь, деветъ, десеть, чедо, а не имя сЪмя, мясо, прокяять, пять, девять, десять, чядо или чадо.
Page 72 - Л има нмл вена ге въ склоненпе-то отъ ученн-гв славенистн, епоредъ винитенння й гединст. падежь на мжж. и сред. родъ, който ю сходенъ съ именит., и по съотвйственньгя образъ на относително-то м^стоименпе.